3 част

Улицата вече е безлюдна – заради пристигането на императора Рагул е разчистил тълпите. Аз вървя по средата й, така че снайперистите на покривите да виждат униформата ми. Охраната ми ме следва по каменната улица, покрита с фина, сива пепел. Въздухът мирише на йони, небето изглежда разкъсано от червеното послесияние на атомното оръжие.

Когато университетският център изниква пред нас, аз се намръщвам. Половината от готическите му, някога внушителни кули са в руини, останалото е проядено като сирене. Ненужно разрушение, но си мисля, че Рагул трябва да е изпитал някакво садистично удоволствие от него.

Императорът е избрал за резиденцията си оцелялата сграда на ректората. Флагът му в червено, златно и черно виси от балкона на четвъртия етаж и прикрива обгорялата фасада.

Проправям си път през отломъците и боклуците на двора, който някога бе парк с тихи алеи и изкуствени езера, приятно място за глупави романтични разходки. Някакъв спомен се опитва да изплува, но аз го подтискам с такава ярост, че почти се задавям.

Вътре в сградата има твърде много хора. Някои са от моя легион, други – от специалните части на Рагул, но повечето носят черно-червените униформи на имперската гвардия. Вървя бързо през коридорите от тъмно дърво и мрамор, настъпвайки разкъсани книги и свитъци, кимвайки на онези, които ме  поздравяват. Охраната ми ме оставя пред кабинета на ректора, където силовото поле пропуска само онези с разпозната ДНК.

– … така че ще остана в историята като човека, разрушил културния и научния център на собствената си държава.

Гласът на господаря ми, вече незаглушен от силовото поле, е стряскащо висок, когато влизам в залата. При звука на стъпките ми той се извръща рязко към мен. Полугол е, облечен само в панталони и екстравагантен халат, който се влачи по пода.

– А, нашият Дукс най-накрая благоволи да украси с присъствието си събирането ни.

– Господарю…

Пътуването трябва да е било организирано набързо. Не е имал време да събере хората, които биха били истинската ни опозиция. Тези военни, дипломати и специалисти по интерпланетарно право са без значение за мен. Вече знам всичко, което ще кажат или няма да кажат.

Императорът изглежда уморен, кожата му нездраво бледа под яркия халат. Питам се дали това наистина е предрешената измяна, предателството, което бе предсказано, че ще извърша.

Стоя спокоен. Погледът ми за миг се спира върху братята ми. Вердиан е скрит сред сенките до дръпнатите завеси, стройна, елегантна фигура в индигово. Рагул седи върху дъбовото бюро на ректора сред хаоса от разлято мастило и разхвърляни хартии. Улавяйки погледа ми, той потупва с жълтеникав пръст лявата страна на лицето си. Отмествам очи към пресните драскотини по бузата на Вердиан, после към маникюрираната ръка на господаря ми, небрежно облегната на хълбока му. Това е толкова предсказуемо.

– Къде е Шимая?

– В болницата – Рагул отговаря вместо мен.

Погледът, който получава, е отровен.

– Толкова славна победа – изсъсква императорът. – Срещу толкова достоен противник. Чудя се дали оправдава риска от Рифт.

Лицето на Рагул се изпъва.

– Щом е за висшето благо.

Господарят ни се усмихва широко, грозна гримаса, която го състарява.

– Надявам се, че ще бъдеш също толкова убедителен и пред Сената. – Преди Рагул да успее да отговори, той се обръща към мен. – Ами ти? Мислех, че харесваш това място.

Трябва да ли да отговарям толкова скоро? Очаквах някакво бръщолевене от хората му преди това.

– Беше необходимо. – Гласът ми е любопитно твърд и ясен. – Болезнено, но необходимо.

Ето как оправдавам всичко. Разрушението, избиването на невинни, студената плът под пръстите си. Как изведнъж го правя извинимо, простимо, акт на абсолютна и лична саможертва. Рагул ме наблюдава; лицето му се изкривява за миг от омраза и страх. Чудя се от кого. Някой казва нещо зад мен, жалък опит за противопоставяне, всички аргументи сведени до неразбираемо мънкане.

Следва

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: