Четвърта част

Агнешкото не е съвсем добре опечено, но всичко останало е безупречно. Храня лакомо и прислугата явно разбира намека, защото чинията ми не остава празна. Моето място е в средата на масата между провинциалните благородници, дошли да видят Негово Величество за пръв и последен път в живота си. Всички ядат така предпазливо, сякаш добрият апетит е нарушение на етикета.

Скъпият ни домакин лорд Мортимър седи от дясната страна на краля, надут като пуяк. Кой би си помислил, че тъмничарската професия е толкова благодарна. А само преди около час му се щеше да не се е раждал.

…докато гостите се настаняват и Негово Величество си почива преди вечерята, двамата с Ан съобщаваме на Мортимър радостната вест за моето представяне в обществото.

– Какво? Какво?! Това е лудост! Ваша Светлост, така излагате себе си на риск. Излагате всички ни на риск! – Мортимър започва да пелтечи. – Г…господарю, имайте милост над мен! – Той пада на колене пред мен, опитвайки да целуне ръцете ми. – Ако се появите на приема… ако някой заподозре какво става тук, ще изгорят всички ни живи.

Аз се смея високо и звънко. Ан се намръщва. Явно не е очаквал такова паникьосване.

– Отче наш, Който си на небесата… – все така на колене Мортимър се моли отчаяно, с истинска страст.

Веселието ми се изпарява за секунди. Кракът ми се забива в корема му и той пада по гръб. Навеждам се над него и го стисвам за врата.

– Колко още ще се опитваш да ме предизвикаш? – Лицето ми е на сантиметри от неговото и аз усещам киселия му дъх. – Нямам нито време, нито търпение за глезотии.

Мортимър облещва очи и дишането му става пресечено. Сърцето му започва да пропуска удари. Ан поставя ръка на рамото ми.

– Това е достатъчно.

Аз се отдръпвам и оставям Мортимър да се свести. Както предполагам, повече дискусии по въпроса няма.

На вечерята ме поставят до някакъв благородник, който като научава, че нямам титла, пренасочва вниманието си другаде. Съседката ми отляво е далеч по-любезна. Докато ми обяснява колко е очарована от пасторалността на селския пейзаж, усещам как коляното й започва да се притиска до крака ми. Аз я поглеждам и тя ми намига. Мътните ме взели, точно сега не трябва да се разсейвам. Тя се навежда към мен, откривайки щедра гледка към деколтето си. Подушвам смесицата от парфюм, пудра и пот. Тя се смее леко, знаейки къде са се вперили очите ми.

– Всички мъже сте толкова предсказуеми – шепне тя до ухото ми. Усещам нечий поглед. Извръщам глава и виждам, че Ан ме наблюдава над чашата си вино. По дяволите.

– Може би по-късно – казвам й тихо. Тя въздъхва.

– Както желаете – обръща се на другата страна, където седи нейна приятелка и двете дълго време се кикотят, хвърляйки ми красноречиви погледи.

Ровя в чинията си и си мисля за жертвите, които се налага да правя. Поглеждам към Ан. Той е отляво на краля – надменен силует в светлината на свещите. Лицето му изглежда уморено и студено. Очите му се плъзгат по лицата около него, без да ги забелязват. Храната остава недокосната в чиниите, които прислужниците сменят пред него. До него кралят е в отлично настроение. Храни се с апетит, докато разговаря оживено с Мортимър. Двамата с Ан не са разменили повече от няколко думи по време на вечерята. Но аз съм наясно, че това няма да е роднинско помиряване, още щом кралският конвой се зададе по алеята към входа на замъка.

…аз съм някъде отзад, в тълпата посрещачи. Ужасно топло е и яката ми започва да ме задушава. Кралят още не е пристигнал, а всичко това вече ми е досадило до смърт. Ан се е облегнал небрежно на бастуна си. Горещината не изглежда да го притеснява. На лицето му е изписано примирено отегчение. Точно когато краката ми вече не ме държат, се разнася тропотът на конски копита. „Пристигат!“, обявява някой очевидното.

Аз се повдигам на пръсти над раменете на хората пред мен. Кралските гвардейци се строяват. Кралската карета спира пред стъпалата. Изражението на Ан замръзва във високомерна маска. Кралят слиза, Ан се привежда над ръката му, кралят го прегръща, нарича го „скъпи братовчеде“, изказва съжаление, че нещастните обстоятелства са им попречили да изгладят недоразуменията помежду си. Ан отговаря, че в годините изгнание не е изменил на лоялността си към короната. Колко мило. Внимателно разглеждам хората, които са пристигнали с краля. Свитата не е голяма и единственият, който привлича вниманието ми, е висок, слаб мъж с посивели коси – кралският прокурор лорд Джеферс, както по-късно разбирам. Той се покланя леко на Ан и минава бързо покрай него. Очите на Ан се присвиват, докато го проследяват.

Вече е почти десет и кралят става от масата, извинявайки се с умората си. Всички го приемат за знак, че вечерята е завършила и започват да се разотиват. Аз също ставам. Кралят казва нещо на Ан и после излиза, следван от Джеферс. Решавам, че задълженията ми за днес са привършили и тръгвам към стаята си в кулата. В коридора към витото стълбище усещам, че някой ме следва.

– Ан? – обръщам се и в този момент чифт ръце се обвиват около врата ми. Нечии устни се впиват в моите и аз едва удържам тежестта на тялото с познатия мирис на парфюм и пот. За миг в ума ми прелитат хиляди мисли, но после си казвам „Какво пък толкова…“ и притискам към стената съседката си по маса. Тя се смее в устата ми, докато ръцете ми повдигат полите на роклята й. Дявол я взел тази натруфена мода с нейните фусти и корсети.

Някой се изкашля деликатно зад нас. Аз се стряскам и усещам как тялото до мен се сковава. Очите й се разширяват и тя трескаво започва да оправя роклята си. После бързо избягва, докато аз все още се опитвам да се осъзная.

– Надявам се, ще приемеш извиненията ми, че те прекъсвам в такъв момент. – Ан се приближава по коридора. Аз дишам тежко.

–  Не бих искал да те задържам, ако имаш по-важна работа.

– По-важна работа от какво? – питам аз.

– От среща с краля – отвръща Ан.

– Сега ли?

Ан кимва.

– Ще ме придружиш ли?

Мой ред е да кимна. Ан посочва към панталоните ми.

– И се закопчай.

Пета част

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: